Право на ОТПУСК при съкратено работно време

Съкратеното работно време на 100% намалява РАЗМЕРА на отпуск
 
Окръжният трудов съд в Дюселдорф реши, че работещият не придобива право на отпуск в съответствие с чл. 3 от Федералния закон за отпуските и почивните дни при съкратено работно време, което е имал през месеците юни, юли и октомври 2020г.
За този период работещият не придобива право на отпуск, а има право само на намален годишен отпуск за 2020г.
 
Работещата (ищцата) е назначена от 01.03.2011 като помощник пекар при работодател от системната гастрономия на непълно работно време, три дни седмично. Съгласно сключено споразумение, има право на 28 работни дни отпуск при пълно работно време или в случая съответстващо на 14 работни дни при непълно работно време.
От 01.04.2020г. в предприятието важи съкратено работно време, често пъти до 100%, в следствие прилаганите от април до декември 2020 противоепидемични мерки. Това важи напълно за месеците юни, юли и октомври 2020г. През август и септември 2020 работодателят (ответник) е разрешил общо 11,5 дни отпуск.
 
Работещата е на мнение, че съкратеното работно време не оказва влияние върху правото и на отпуск. Съкратеното работно време е резултат и следствие на икономически причини и в интерес на работодателя, а не наложено по искане на работещия. Това, че се работи в намален обем не е равнозначно на свободно разполагане с времето. Работещият подлежи на задължение за информиране при съкретено работно време. Освен това, работодателят може краткосрочно да отмени съкратеното работно време, поради което работещият също не може да планира свободно времето си. Затова работещата (ищца) иска установяване, че има право на отпуск в пълен размер от 14 дни за календарната 2020г. т.е. на още 2,5 оставащи работни дни.
 
Работодателят защитава противната позиция. При съкратено работно време няма задължение за осъществяване на трудовите функции и не възниква и право на отпуск. Правото на отпуск за 2020г. на работещата е използвано в пълен размер.
 
Шести състав на Окръжния трудов съд в Дюселдорф (2. Инстанция) и Трудовия съд в Есен (1. Инстанция) отхвърлят подадената искова молба. Основанието е, че поради съкратено работно време през месеците юни, юли и октомври 2020г., работещата (ищцата) не придобива право на отпуск за този период съгласно чл. 3 от Федералния закон за отпуските и почивните дни. Поради това има право само на отпуск в намален размер. Според съда, за всеки пълен месец при съкратено работно време, размерът на годишния отпуск трябва да бъде намален с 1/12, което означава намаляване размера на годишния отпуск с 3,5 работни дни. Отпуската служи за въстановяване на работната сила, което предполага налично насрещното задължение да се предостави работна сила. Тъй като задължението за взаимно изпълнение на насрещните задължения на страните при съкретеното работно време е отменено, работещите се третират като временно наети или работещи на непълно работно време, чийто отпуск трябва да бъде намален пропорционално.
 
Решението на съда е в съответствие с европейското законодателство, тъй като съгласно практиката на Европейския съд, правото на минимален отпуск, по чл. 7 параграф 1 от Директива 2003/88/ ЕО, не възниква по време на съкратено работно време. Германското законодателство не съдържа по-благоприятни разпоредби. Не съществува специална разпоредба отнасяща се до съкратеното работно време, нито разпоредбите на Федералния закон за отпуските и почивните дни предвижда нещо друго. Съкратено работно време до нула е неравнозаначно с неработоспособност поради болест. Без значение е факта, че съкратеното работно време е следствие на пандемията от COVID 19.
 
Окръжния трудов съд прие касационното обжалване.
 
Първа инстанция:
Трудов съд Есен, решение от 06 октомври 2020г. – 1 Са 2155/20
 
Източник: Прессъобщение на Окръжен трудов съд Дюселдорф от 12.03.2021г.