Съобщения

Това реши Върховния Федерален Трудов съд на 13.10.2021
 
Ако работодателят е принуден временно да затвори предприятието си поради наложено от правителството общо "затваряне" за борба с пандемията от Корона – вирус (lockdown), той не носи риска от загуба на работа и не е длъжен да плати на работещите трудово възнаграждение в рамките на изпълнение на нареждането.
 
Конкретния случай:
 
Ответникът по делото извършва търговия с шевни машини и аксесоари и има клон в Бремен. От октомври 2019 г. ищцата работи там като служител (Mini Job Basis) в сферата на продажбите, с месечно възнаграждение от 432,00 евро. През април 2020 г. магазинът е затворен поради "Общата наредба за забрана на събития, срещи и отваряне на определени заведения за борба с коронавируса" на Свободния Ханзещад Бремен от 23 март 2020 г. Поради това ищцата не е могла да работи и не е получавала никакво трудово възнаграждение. С искова си молба, тя настоява да и бъде изплатено трудово възнаграждение за месец април 2020 г. поради забава на работодателя. Работещата твърди, че затварянето на предприятието в следствие на официално нареждане е случай на производствен риск, който се носи от работодателя. Ответникът-работодател цели отхвърляне на иска, като твърди, че мерките, разпоредени от Свободен Ханзещад Бремен за борба с пандемията, покриват общия житейски риск, който не може да бъде контролиран и, който се понася поравно от всички. По-долните инстанции удовлетворяват иска.
 
BAG отхвърля иска за дължимо възнаграждение
 
Жалбата на работодателя, допусната от Върховния трудов съд, е уважена. Ищцата няма право на възнаграждение за месец април 2020 г., през който изпълнението на работата ѝ и нейното приемане от ответника е било невъзможно поради официално разпореденото затваряне на предприятието, в рамките на изпълнение на наредбата за затваряне.
 
Работодателят не носи риска
 
Работодателят освен така не носи риска от загуба на работа, ако с цел да се предпази населението от тежки и фатални протичания на болестта след заразяването с SARS-CoV-2, социалните контакти са сведени до минимум. Какъвто е конкретния случай и всички заведения, които не са необходими за грижите за населението, са затворени почти в цялата страна. В такъв случай не се е реализирал присъщ за конкретен предприятие производствен риск.
 
ДЪРЖАВАТА НОСИ ОТГОВОРНОСТТА
 
Невъзможността за работа е по-скоро последица от суверенна намеса за борба с опасна ситуация, засягаща обществото като цяло. Отговорност на държавата е да осигури, ако е необходимо, адекватна компенсация за финансовите неудобства, претърпени от работещите в резултат на държавната намеса - както това е направено - отчасти с улеснения достъп до обезщетения за съкратено работно време. Доколкото такова обезщетение не е гарантирано - както в случая на ищеца (работеща на Mini Job) - това се дължи на пропуски в системата за социална сигурност. Този пропуск не може да се компенсира, чрез пораждане задължението на работодателя да плаща съобразно трудовото законодателство.

Източник: Прессъобщение на Върховен Федерален Съд по трудови спорове, Решение от 13 октомври 2021 г. - 5 AZR 211/21 -.
Предишна инстанция: Областен съд по трудовоправни спорове в Долна Саксония, решение от 23 март 2021 г. - 11 Sa 1062/20