Знаково решение на Федералния съд по трудови спорове (BAG) от 20.12.2022 г.
Празниците са важни и служат за почивка. В сезона на отпуските винаги възникват редица правни въпроси:
- как и кога може да се ползва платения годишен отпуск
- за настоящата и/или за минали години?
- колко отпуск се полага въовще и
- как може да се отлага?
- кога отпускът се губи/ погасява по давност?
Правото на отпуск се губи, само ако предприятията предварително са информирали работещите си, че имат право на отпуск, който се погасява (губи), ако не бъде използван своевременно. Ако случаят не е такъв, все още могат да бъдат предявени претенции от предишни години. В тези случаи работодателите не могат да се позовават на обичайния тригодишен давностен срок съгласно националното законодателство (§§ 193,195 BGB).
Макар и впечатляващо и пораждащо големи очаквания, решението на федералният съд по трудови спорове не е изненада, а служи в изпълнение на задължителните изисквания на Съда на ЕС. И досега правото на отпуск в немското национално законодателство и приложимостта му, беше повлияно от европейското законодателство.
През 2018 г. Съдът на ЕС постанови решение, свързано с настоящото дело (Urt. v. 6.11.2018, Az.: C-684/16), в което се посочва, че отпускът може да бъде загубен само ако работникът е "действително поставен от работодателя си в положение да упражни правото си на отпуск чрез подходяща информация". През следващата година федералният съд по трудови спорове (BAG Urt. v. 19.2.2019, Az.: 9 AZR 423/16) създаде задължение за работодателя да информира и разяснява на работещия да ползва правото си на отпуск своевременно, за да може отпускът изобщо да изтече. Само ако работодателят изпълни това задължение, отпускът може да бъде отнет съгласно разпоредбите на BUrlG. Ако работещият не ползва полагащия му се законовоустановен отпуск, въпреки изрично уведомлението на работодателя, той се губи.
Какво обаче важи по принцип?
Съгласно раздел 7, параграф 3 от BUrlG за година на отпуска се счита календарната година. Законоустановеният минимален отпуск (20 дни при 5-дневна работна седмица и 24 дни при 6-дневна работна седмица) трябва да се ползва през текущата година в периода от 1 януари до 31 декември. Повече отпуск може да се полага на определени групи работещи (напр. лица с увреждания), съгласно тарифен договор (над законовоустановения) или на основа индивидуална уговорка.
- Кога може да се ползва отпуск през следващата година
- Напр. правото на отпуск се отлага по спешни оперативни причини. Класически пример за това са крайните или сезонните поръчки.
- Неотложни лични причини също могат да доведат до прехвърляне на дни отпуск за следващата година. Класически примери за това са нетрудоспособността или болестта на роднина, за когото трябва да се полагат грижи.
- Дългосрочното заболяване представлява особен проблем. Федералният съд по трудови спорове (BAG) постанови, че отпускът за дългосрочно болни лица изтича най-късно 15 месеца след края на годината на отпуска, т.е. на 31 март на следващата година. ((BAG, Urt. v. 07. 08. 2012, Az.9 AZR 353/10)
- Особености възникват и когато работникът или служителят е в отпуск по майчинство или родителски отпуск, тъй като правото на отпуск, съществуващо преди отпуска по майчинство и родителски отпуск, не се погасява по давност и може да бъде компенсирано след завръщането му на работа.
- По принцип работодателят може също така да намалява полагащия се отпуск месечно с 1/12, но съкращаването може да се осъществи до края на трудовото правоотношение. Ако работодателят "забрави" да намали размера на отпуска, това може да доведе до иск за обезщетение за отпуск в значителен размер, след прекратяването на правоотношението.
- Правото на отпуск и при новия работодател?
Ако работещият смени работата си в рамките на една календарна година, той по принцип може да поиска ползването на остатъка от правото си на отпуск от стария работодател при новия си работодател. Въпреки това съгласно член 6, параграф 2 от федералния закон за отпуските (BurlG), предишният работодател е задължен по закон да предаде удостоверение за предоставения или уредения отпуск през текущата календарна година. Това с цел да се предотврати възможността на работещия да претендира за отпуск два пъти.
Кратък извод:
Новото решение на затвърждва вече установеното задължение на работодателя да даде изрично указание на работещите да полват законоустановения отпуск. В противен случай рискуват предявяване на претенции и след изтичане срока на предявяване на отпуска (по принцип и след 31.03. на следващата година). Спорен е въпроса доколко работодателят може да се позовава на давностния срок. Предстои съдебната практика да даде отговор.
Siehe hierzu Pressemitteilung BAG:
https://www.bundesarbeitsgericht.de/presse/verjaehrung-von-urlaubsanspruechen-2/
Оставете коментар