Блог

Право на отпуск е основно трудово право на работника/служителя и е законово нормирано във федералния закон за отпуските (BurlG). Съгласно чл.1 (BurlG) всеки назначен на трудов договор има право на отпуск (платен) през календарната година. Това са работници/служители, както и лица, намиращи се в обучение. По правило въпросното право на отпуск е регламентирано в трудовия договор.
 

1. Право на отпуск – минимален размер

Минималният размер на полагащото се право на отпуск (платен) по закон e 4 седмици за календарна година. Това са най-малко 24 работни дни през календарната година. Законът изхожда от 6-дневна работна седмица, тъй като съботите също се считат за работни дни. Като работни дни важат всички дни с изключение на официалните законови празници, както и неделите. Ако е уговорена по-кратка работна седмица, напр. при 5-дневна работна седмица, се полага частично право на отпуск в размер на 20 работни дни.
В някои индивидуални, а и в колективни трудови договори се определя право на отпуск в по-голям размер, за който могат да важат различни правила, като напр. погасяване на съответното право на отпуск към края на годината. Право на отпуск в допълнителен размер от 5 работни дни имат и работници, които притежават призната степен на инвалидност (минимум 50%). Работници, които са приравнени на тези, не получават допълнителен отпуск.

2. Право на отпуск - възникване и изчисляване

Пълният размер на законово установения годишен отпуск възниква едва шест месеца след началото на трудовото правоотношение.
 
Невярно е твърдението, че работникът няма право на отпуск преди изтичането на тези шест месеца. Преди изтичането на този период работникът има право на частичен отпуск в размер на 1/12 от размера на годишния отпуск за всеки пълен месец от съществуването на трудовото правоотношение.
 
Напр: Трудовото правоотношение започва на 01.03. (пълен работен ден 40 часа/седмица, при 5 работни дни – понеделник до петък). Работникът иска да ползва своето право на отпуск през август. Може да бъде взет само частичен отпуск, който се пресмята по броя на миналите пълни месеци, както следва:

• 20 (работни дни) / 12 (месеца) = 1,66 дена за месец
• Работникът има право на отпуск от 7 дни през август, тъй като трудовото правоотношение е съществувало вече 4 пълни месеца (април, май, юни, юли – 4x 1,66= 6,64)

 
Важно: При изчисляване размера на годишния отпуск, решаващо е не колко часа на ден, а колко работни дни в седмицата е работено.
 
След изтичането на шест месеца и прекратяване на трудовото правоотношение след 30.06. възниква правото за ползване, респ. финансово обезщетение на правото на пълния платен законов годишен отпуск. Дори да не е изтекла календарната година, работникът може да изисква финансово обезщетение за размера на целия невзет законов годишен отпуск.
 

3. Право на отпуск - молба

Право на отпуск се упражнява чрез подаването на молба до работодателя. Няма законово установена форма за подаване на молбата за право на отпуск. Молбата за използване на право на отпуск може да е и устна. Препоръчително е обаче, с оглед на доказването, тя да бъде в писмена форма. Достатъчен е и неформален Е-Майл до работодателя.
 
Важно! Недопустимо е своеволно излизане в отпуск от работника. Такова може да доведе до предупреждение и дори до дисциплинарно уволнение.
 
По принцип важи, времето за ползване на право на отпуск може да бъде избирано свободно от работника. Работодателят е длъжен да се съобрази с желанията на работника по отношение използването на право за отпуск.
Изключение от това правило относно използването на право на отпуск е: Работодателят може да ограничи или дори да откаже на работника право на отпуск в определен период, по наложителни причини, свързани с фунционирането на предприятието (напр. зачестени поръчки/ приключване в края на годината) или поради съобразяване с желания за ползване на право на отпуск на други работници, които имат предимство (напр. отпуск по време на ваканция, хронични заболявания).
 
Право на отпуск трябва да бъде предоставено по възможност наведнъж, освен ако няма спешни съображения, свързани с функционирането на предприятието или с работника, които да оправдаят разделението на отпуската. Съгласно съдебната практика работодателят трябва да осигури минимум 2 седмици отпуск без прекъсване.
 
Важно: Ако работодателят не разреши или откаже неоснователно право на отпуск, работникът може да търси упражняването на това си право на отпуск по съдебен ред, чрез подаването на искова молба (или дори в бързо производство) пред съответния компетентен съд по трудови спорове.
 

4. Болест по време на ползване на право на отпуск

Ако работникът се разболее по време на ползване на право на отпуск, дните по време на болест, за които има предоставен болничен лист, не се приспадат от дните на годишния платен отпуск. Полагащото се право на отпуск (остатъчен или частичен) трябва да бъде предоставено отново.
 
Важно! Болестта трябва да бъде доказана чрез предоставяне на болничен лист и работодателя трябва да бъде уведомен незабавно за болестта. От болничния лист трябва да е видно, че времененната неработоспособност резултира вследствие на болест. Това е особено важно при предоставяне на болнични листове от чужбина.
 

5. Право на отпуск - прехвърляне

Законовият платен годишен отпуск трябва да бъде разрешен и използван през текущата календарна година. Прехвърлянето на право на отпуск за следващата календарна година е възможно само, ако не е бил разрешен от работодателя или не е взет по причини на работника (напр. продължително заболяване). Същият трябва да бъде предоставен и взет до края на първото тримесечие на следващата календарна година 31.03. Изключение има само при невъзможност за изполване на право на отпуск поради продължително заболяване.
Според новата съдебна практика на съда на Европейския съюз (EuGH Rs.-165/18) полагащото се право на отпуск (платен, на годишна база) не се изгубва вече автоматично към 31.12! Само ако работникът своевременно е бил приканен да упражни своето право на отпуск през текущата календарна година и той изрично е бил указан, че при неползването му през годината, то съответното право на отпуск, както и финансовото обезщетение за него, се загубва.

6. Обезщетение при неизползвано право на отпуск

При прекратяване на трудово правоотношение и неизползвано право на отпуск, работодателят е длъжен да изплати размера на оставащите и невзети дни от платения годишен отпуск.
 
По принцип право на отпуск трябва да бъде упражнено от работника, чрез така нареченото платено освобождаване на работника. Ако право на отпуск не може да бъде използвано поради прекратяване на трудовото правоотношение, работникът има правна претенция на финансово обезщетение като парична компенсация за невзетия отпуск.
 
Важно: Ако работодателят откаже да изплати парично обезщетение за неизползвано право на отпуск, работникът може да търси упражняването на това си право по съдебен ред, чрез подаването на искова молба във възможно най-кратък срок (преклузивен) пред съответния компетентен съд по трудови спорове.